Rhythm of the night

Върховете на пръстите ми докосват черния винил на парапета.Целият под блести.Докато го гледам се чудя дали вече съм на път към познанието “как се осъществява мечта” или как поне да почувстваш миговете от нея , изсвирени акорди на пиано.Под теб са хората , отдаващи се на едно време и на едно място, на една музика, на една последователност, на цикъл.Те не обмислят дали това може да се предаде във времето , може ли да се запамети с пиксели или да запишеш звуците.Дали някога точно този миг ще бъде пресъздаден отново , дали ще остане?.Но те имат свободата да съчетаят тези темпорални единици - време и пространство.

Доставя ми удоволствие да допирам същността си към този парапет , към осезаемото и да се наслаждавам на, като че ли безтегловните, дискотопки над главата ми.

Те отразяват света на денс-културата.Подобни на малки глобус с прецизно наредени отразяващи частички.Това са континенти - свят от светлините на пренасочените емоции.Изолирам всички наоколо , освен тях и насочвам желанието си право към посоката им.

Нямаше сила , способна да ме отдели от ритъма и тогава го почувствах.Надигна се в мен като вокал,дерзаещ да излезе от гърдите ми , стон на плач от щастие.Нещо предстои да се случи- изцяло в положителна насока.Етапът предстои – преповтарящо нещо ново.Чиста доза антиподи събрани за да създадат положителния заряд.Настоявам за въображението ви!Настоявам за насочена , единствена,концентрирана,ароматна,съблазнителна любов.

Абсурдно е , но никога не съм отправяла погледа си в тази насока с подобни мисли.Оставям се на същата мисъл,пораждаща усмивката ми през останалите мигове на деня.

Науча ли се да я съхранявам в себе си ,ще се науча и да въртя целия свят от отразяващи блестящи частици, да овладея скоростта на светлината.

Ще осъществя егоистичното си желание да я хвана в ръцете си и да пропие в слоевете на телесността ми, до самата ми душа.Да вдишам вярата , че нещо от подобен род категория е способно да трансформира живота ми.

Няколко часа по-късно между пръстите ми беше слънчевото сияние.Беше точно върху дясната ми буза когато се събудих и то се скри в дланта ми.Позволяваше ми да е мое,да го овладея.

Научих се ,че животът се променя,но в базата трябва да остана само аз,всички въпроси зададени до сега,всяко желание за откриването на отговорите им.

Нещо обикновено като "Защо през деня е светло , а през нощта е мрак?"

Защото съществува насочеността на магията, карайки ни да танцувам неустоимо и да не спирам - да се възхищавам.

Да остана в базата, да се въплътя в най-блестящата частица на топката.

Дали успяваме всички да се научим.Има време.По-късно...когато пораснем.Музиката продължава да ме облива с опиянението на настоящата култура.Култура на хаус-музика.Култура на 24/7 party people.Culture of the perfect rhythm.

Spring in TRAFFIC

Или времето на идеите

Твърдението,че идеите се раждат,когато наистина нямаш какво да правиш,е възможно за всяко друго останало време освен от април до началото на юни.Защото това е пролетта-времето на зараждащото се начало.Улавяли ли сте се да казвате : „ Ако имах втори шанс за това,щях да го направя така...”.Ако живеете,дишате,работите ( позната схема J ) просто няма никой да приеме отрицателния ви отговор-човешката природа си говори,за да достигне след около още 80 години до извода ,че в същност не съжалявате за абсолютно нищо.

Та... Годината ни предоставя тази възможност независимо от намеренията и действията ни.Цялото това прераждащо се съществувание – слънцето,изгряващо с вски изминал ден все по-рано и лишаващо те от тъмния студ,който те сковаваше след парти докато се хлъзгаш до мястото,наречено дом;всичко заобикалящо те-цялата природа,която до някаква степен ти въздействаше отрицателно заради своята безцелност и може би една от малките грозни гледки на разголена плът.

Изведнъж пред очите ти се прожектира филм,който няма смисъл да стоиш и да наблюдаваш внимателно защото така или иначе изпускасш много кадри-с някаква невероятна скорост действието се развива и една сутрин се събуждаш и усещаш слънцето да завърта топлината и светлината си по теб все едно представляваш един огромен turntable ,върху който той не може да устои и да не го пусне поне веднъж.

Няма смисъл да преживявам отново пролетта,защото всеки ще я усети и възприеме по съвсем индивидуален начин.А и не мисля че ще ми стигнат думите.Пролетта увеличава скоростта си все едно лети по празна магистрала и трябва да остави задължително следите си ,за да бъде запомната,усетена,изживяна.

Дори силният дъжд не може да я намали.И докато през есента капките се стичат със своята студенина ,тук същите даравят желанието да излезеш и да протегнеш ръка,за да потънат в кожата ти.

И не само природата.Чудихме се защо ни е математиката в училише-ами, за да сметнем ,че ако лятото е истинския сезон на любовта , на красотата на чувството,дори на чистото желание и страст ,то ясно е,че си имаме много рожденници през пролетта.

Така че не се отдавайте на пролетната умора-тя е продукт на въображението ни-а втъкайте в себе си цялата сила за изживяване на щастието.Парти сезона започна.Нека се насладим на неговото незабравимо pre-party.

Everybody invited!

Hello Summer

Hello Summer

Call Me Goldie

Наближат ли месеците , в които отсъства буквата „р” , навсякъде се появяват скучни,понякога дразнещи , но със силно привличащо въздействие думички като слънце,горещина и така подобни асоциации.

STOP!

Ако трябваше да слоганизираме (този глагол звучи адски жежко) ЛЯТОТО , какво оригинални би огряло ума ви?

Освен поредната sun-community в която ще се превърнем всички , какво още би спуснало лъчите си към мислите ви?

Това „божество” , което ни дава живот и цялата му сила да омагьосва, те завладява още веднага , щом усетиш че поредния дъжд не е съдържание от онези големи , студени капки,които имат за цел да съсипят цялото ти позитивно мислене за този ден .

Вече това са капки , които галят кожата ти защото са

slogan: Топъл летен дъжд...

и чувство – да – велико и пречистващо.

А ти искаш ли

slogan:Да избягаш от скуката?

за едно просто slogan: 3 в 1

Толкова много изречения се преплитат в медиите под черупката на синята ни земя...

А светофара контрастиращо става червен и освен чувството ,че тези 10 минути,с които зкаъсняваш,ще станат 11...нищо друго не те тревожи.Около теб освен забързани хора има и адски много flyers,и насложени един върху друг плакати разказващи за бъдещето лято с

quote: Не само разголени мацки по тях

И ако спазваме законите , които определят едно събитие: време и пространство , то най-важните характеристика са:

1.summer

2. на открито ( so arty OPEN AIR)

на плажа в най-честите случаи и след това after , на който ще се наложи да се събуеш и да потънеш в пясъка и ...

NOTE:Провери стола , на който смяташ да си починеш заради приятната ободряваща рос,която може да е била там преди теб.

Връщам се няколко мига по-напред в изречението за светофара и неговата червена светлина ,която ми напомня за точно онази сутрин и точно за онзи изгрев , при който нямаше нищо по-желано от топлата морска вода , един шезлонг и the UNreal house music (so gold , so hot , so dirty) , която се чуваше някъде там.

Горещо е , но и наистина божествено...

Всички са прекалено заети ,за да могат да бъдат съпричастни с това изживяване.А и не всеки го заслужава.

А вече се превърна в разтапящ се ментов сладолед съчетан със швейцарски шоколад.

Just call yourself Goldie!

Та готови ли сте за повторно изживяване?

Emancipation of a tree

Emancipation of the tree

As I walk through the forest

I hear that voice callin` my inner nature

Sky is gettin` darker and darker

The sunlight hides

under the ground

under my feet

under my image of the world

There is no border for my philosophy

there is no border for my understanding

There is only...

Emancipation of the tree.

The leaves shakin`

The branches brakin`

The moves makin`

The energy is swipin`

I get it.Get strikin`

Indulge my power

Arms put in the core

Feet around the door

Welcome to the gate.

Please enter and..don`t be late.

If the sun someday rise again

know - in 24 hours u`ll feel the same-

The emancipation of the tree.

Just create it - u own the ability

to create , to do , to make

to be followed

by the wonder of...

emancipation of the tree.

Sun is burning

Will u wait?

Chocolate covered cherry

Ясно е ,че лятото не е само онзи полъх в дърветата , когато зимата окончателно е останала в архивите за следващите няколко месеца ; нито пък е във формата на черешките , които са се появили от така цъфналите дървета от миналия месец и които са по някаква случайност символа на Pacha и въпреки , че клубовете са навсякъде по света ,в съзнанието ти излиза IBIZA , гореща , съблъзнителна , ЛЯТНА...

Обичам когато черешката е в устата ми и сладката и сърцевина разлее сока си.Усещането е единствено и неповторимо , защото лятото е тук.Оставете екзотиката му , оставете че наистина всичко става по-лесно...Самият сезон мога да го нарека причината нещата да се случват – той ги изисква , той ги сътворява , той ги прави възможни по такъв начин ,че да ти самия да искаш да го спреш за момента.Но е пределно ясно , че то си е такова само за трите месеца и ден повече би опорочил невинната му същност.В разтегнатите усмивки на хората се чете Hello Summer , а красивите крайбрежни градове на малка България завистливо са спохождани от коментари от типа на „Вашето лято е нашата зима”.....но факт е , че магистралата и пътищата към курорти , къмпинги и най-вече към плажовете се пренатоварват и надминават задръстванията в града/овете/ , от които дойдоха тези коментари.Спасение или реалност ,юни , юли и август се превръщат в заплануваните месеци с най – много „Важни Дати” в календара.Материала със спомени се създава точно сега и ти не си способен да създадеш нещо по-добро от този подходящ момент.Всичко да се завърти около това слънце , което навлиза под кожата ти, а искри истински по нея.

По-изкусителния блясък обаче идва от хората около теб – все повече виждаш онази позитивност и заглушителният смях започва да разсейва скучните тихи дни , които досега ти даваха време за размисъл.Времето на мислите си взима почивка – сега динамиката завърта света ти и ако тя е родила през пролетта онази златна усмивка на лицето ти , сега загара се пренася върху кожата ти.Единственото въплъщение на лятотот си ТИ , а дори черешката остава да сладни в сянката ти.

Слънчевата светлина продължава да се разлива , погледът ти да обхожда онази морска шир в която ако попаднеш спира времето ти и ти дава баланса , който така дълго се опитваше да сътвориш.Истински изживей това време , за да може да бъде една от незабравимите ти реинисценции , когато архивите на зимата все пак отново влязат в обръщение.И не се страхувай да погледнеш за миг право в слънцето докато се излежаваш по плажовете или когато партито отива към своя край , защото в него ще разчетеш обещанията , които то задължително ще изпълни.Стана ти любопитно нали ? Е ти можеш да започнеш още от утре.....

Say HELLO Summer

Целувка.............

Back to basics

Облизваш устните си и усещаш тръпчиво- сладката горчивина на кафето.Отново сутрин , отново началото на деня,ОТНОВО тази дума.Тя изплува в съзнанието ти като накъртващ млечен шоколад с прекалено много карамел и издърпва въпроса : „До кога?”

До кога ти няма да градиш историята си или по-точно-тя ще е изтъкана от нишките на рутината.

Паяжовидна е формата на основите на съграждането и те се оказват също толкова крехки.Но този ден няма да бъде като останалите,дори заради факта,че някой го е описал,споменал, дори заради твоята личностна самоидентификация.

Заключваш вратата и в един миг слънцето рефлектира върху стъклото и те заслепява.Очите ти се затварят само за миг,но той като че ли може да обедини в себе си цялаат история.Поглед-ухание-усещане-докосване-реалност , която ти се страхуваш да докоснеш.

Сребърната discoball се върти над теб и пречупва цветовете.Музиката не минава НАД теб,тя навлиза вътре,усещаш енергията,заряда й,чувството,заложено в нея.Този път ти се престраши , докосна я , видя я , усети я , позволи й да те завладее.Back to basics.

Основите стават по-твърди от сребристите нишки.Пясъкът е под теб;затъваш ,но усешането граничи със удоволствие.Песъчинките са дори в телефона ти,в камерата ти...Тези снимки – те са успели да запечатет едва 1/3 ,1/3 е музиката а последната третинка е ...в теб.Помниш,нали?Поредния pic е пред теб и ти си неспособен да натиснеш Next-просто ще преминеш толкова лесно през историята?

Основата е твърда.Снежинките покриват стъклото,а някаква ледена страст обрисува стъклото.Със подобна нежност и лекота пръстите ти се приплъзват по винила , по пулта;зрението ти не е достатъчно –диханието е по-сладко , по-опияняващо.Ти си вече пресъздаден.

Дали ще останеш в тълпата,омагьосана от вълнение, или ще се качиш зад така мечтания пулт е едно кристално кълбо от талант , съдба и възможности пред теб.Но където и да си ти ще искриш,защото ти си съградил,ти си преоткрил,ти си изживял.

Отваряш очите си-зимата е взела последния самолет от летището,топлината е превърнала околния свят в touch screen с позитивизъм.А ти се усмихваш-така посрещаш пролетта,така посрещаш новото начало,така създаваш,нали?