Define Love - 14.02.2006

Това са Валентинките , които подарих на моите приятели.Извори на това,което чувствам и за това реших да ги споделя ...
***
Всичко може да се изживее,дори и никога преди това да не ти се е случвало.Чувала ли си теорията,че съдбата дава различни знаци за това,което ти предстои?
Нека да те уверя,че с любовта не е така.Запознаването ти с нея те загубва в дебрите й на загадки и недомлъвки,които искаш да докоснеш,да разплетеш,но вместо това ставаш тяхна неизменна част.
Любовта е небето-от изгрева до залеза-отразявайки се в душата ти-нищо повече от простичкото "Ти",което си в цялата Вселена-чувствай,дишай,обичай,защото любовта е живот.А тръгнеш ли по пътеките й ще видиш написано само едно"Обичам те!".
***
Огнена,страстна,готова да се жертва,но знаеща,че никога няма да изчезне;покровителка на всички възможни сили-огън,вода,въздух и земя-тя ги обединява.Това е любовта-самото сливане на тези измерения ги превръща в изкусителен пъзел,който да разпилееш върху масата на живота си и да се потопиш в него.Изведнъж картината оживява и ти ставаш част от нея."Докосни ме , изяж ме , изпий ме"-примамливо шепне любовта.Изживяваш я и се оказва,че тя никога не свършва за опозналите я веднъж.Продължава да играе на криеница с теб,след като те оставя безмилостно да я победиш.А ти успяваш ли?
***
Малките песъчинки полепват по тялото ти.Кожата ти изтръпва и след малко,почти като на сън,усещаш как бялата пяна на вълните поглъща всеки сантиметър от теб.Точно това поглъщане е любовта-пълно и безпределно.Кажи само колко надълбоко си готов да потънеш...Доро може да не се нуждаеш от думи-очите ти говорят,косите ти шептят и се готвиш да се отдадеш на удоволствието,на сладкия вкус,разтапящ се дълбоко вътре в теб.Усещап как обзема тялото и душата ти,сърцето и разсъдъка ти.Любовта е всичко това.Само й кажи колко,но никога не я питай кога.Защото отговора на всичко въпроси е:
"Обичам те!"
***
Можеш да седнеш и да гледаш,можеш да не мърдаш и да се опияняваш от аромат,можеш да си неподвижен и да чуваш,нопросто е невъзможно да си на едно и също мято когато чувстваш,когато обичаш.
Любовта е пътуване- от и до теб.Любовта е в синхрон с оредначертаното и това,което е в ръцете ти.Ще го използваш или не,това обединяване е неизбежно.Просто затвори очи и се движи-какво излиза от теб? - Музика (@#$%^),емоция {P} , удоволствие (pure) , материализиране ( :) ),ясна представа за теб самия?
Отпусни се в прегръдките на любовта и ми дай своята дефиниция за това какво е любов,,А дотогава...Обичам те!
***
Един ден не стига да ти кажа колко те обичам;дори един живот не стига понякога да опознаеш и разбереш любовта-дали това е любов от пръв поглед или натрупвана с време и събития;дали това е полъха на нещо ново или смесица от всичко старо,което е останало в спомените ти,неизживяно,недокоснато,неусетено;дали това е аромата на прераждането или течение към страстен огън?
Единственото,което мога да кажа за любовта е,че тя е брокатена играчка,която оставя малки отблясъци по върховете на пръстите ти , по върховете на миглите ти , по върховете на мечтите ти , докато не се влеят в душата ти и сърцето ти..завинаги.
Изживей тази любов и тя да остане единствено твоя....

Snowflake in the rain

Месеците продължават да се нижат и ден подир ден да наближаваме така заветната пролет.Честно казано за мен това е много вълнуващ период,но понякога го забравям.Всичко ме завърта във торнадото наречено просто - "всекидневие".Мислех си,че няма да спра да мсля за изпити и за абитиурентски балове,но скоро свикваш с мисълта,че не можеш да имаш day off и това се включва в живота ти неизбежно.
Вчера докато вървях към учителката си по литература усетих как една снежинка се търколи по бузата ми - приличаше удивително на студена сълза.Може би и самото ми настроение продиктува на въобрежението ми какво да роди.Погледнах към синия си маншон и всичко беше бяло.Пухкавината му беше смачкана от тези снежинки.Косата ми се мокреше и къдреше с всяко тяхно докосване.Те действаха жестоко.Изведнъж се оказа,че ги ненавиждам.Мразех ги с цялото си съществуване-не намирах нито една положителна черта в крехките бели създания,които така или иначе умираха след секунди.Но тези снежинки бяха по-различни-те не искаха да изчезнат толкова лесно.Трупаха се върху раменете на хората,върху косите им,върху мислите им и се захващаха силно все едно това би ги спасило.По едно време не можех да отворя очи-снежинките тежаха на миглите ми.Затоврих ги за кратко малко и се попитах въобще движа ли се ,а дали пък не сънувам.Изчистих ги и светлината на уличните лампи ме заслепи.В далечината чувах нежен майчин глас как пее с детето си на висок глас :
"Над смълчаните полета
пеят весели звънчета...."
Изведнъж я видях-беше гушнала малкото си момченце,увито във всякакви пуловери,якета и шалове и двамата пееха,бяха щастливи.Тя го попита :
-Красива зима,нали така?
-Да,мамо.-отвърна детенцето и отминаха.
Снежинките се превърнаха в благославящо божество,което те прегръща и сякаш ти дава уют и топлина въпреки самата си студенина.
Осъзнавайки това се подхлъзнах.За щастие не успях да падна.Определено има по-ужасни неша от зимните снежинки,неговия лед примерно,който сковава земята и всичко наоколо.
Сетих се за онази приказка: Кой сезон обичаш най-много?
Пролетта е най-хубава,защото всичко се ражда за нов живот,ухае на щастие.
Лятото е най-хубаво,зашото е горещо и слънцето си играе върху раменете и главицата ти,нощта е кратка,денят е дълъг и искаш това да не свършва.
Есента е най-хубава,защото виждаш трансформациите в природата,как всичко намира своя дом,а ябълките,крушите и гроздето се раждат и ти се принасят в дар,почитание за това,че си ги отгледал.
Зимата е най-хубава,защото снега пази малките зрънца и ги топли,децата играят навън,а онова зимно топло настроение не може да се замени с нищо.

Нещо такова представляваше приказката.Аз избирам пролетта,защото въпрекки раждането ми в края на декември,аз съм се докоснала до Вселената осезаемо едва през пролетта и слънцето е положило целувка върху челото ми,
А вие...какво избирате?

След като заговорихме за цветя в косите малко лятно настроение от зимата:)

Tова съм аз и моя любим PlayRabbit.Господи,страхотен е нали ? :)