Snowflake in the rain

Месеците продължават да се нижат и ден подир ден да наближаваме така заветната пролет.Честно казано за мен това е много вълнуващ период,но понякога го забравям.Всичко ме завърта във торнадото наречено просто - "всекидневие".Мислех си,че няма да спра да мсля за изпити и за абитиурентски балове,но скоро свикваш с мисълта,че не можеш да имаш day off и това се включва в живота ти неизбежно.
Вчера докато вървях към учителката си по литература усетих как една снежинка се търколи по бузата ми - приличаше удивително на студена сълза.Може би и самото ми настроение продиктува на въобрежението ми какво да роди.Погледнах към синия си маншон и всичко беше бяло.Пухкавината му беше смачкана от тези снежинки.Косата ми се мокреше и къдреше с всяко тяхно докосване.Те действаха жестоко.Изведнъж се оказа,че ги ненавиждам.Мразех ги с цялото си съществуване-не намирах нито една положителна черта в крехките бели създания,които така или иначе умираха след секунди.Но тези снежинки бяха по-различни-те не искаха да изчезнат толкова лесно.Трупаха се върху раменете на хората,върху косите им,върху мислите им и се захващаха силно все едно това би ги спасило.По едно време не можех да отворя очи-снежинките тежаха на миглите ми.Затоврих ги за кратко малко и се попитах въобще движа ли се ,а дали пък не сънувам.Изчистих ги и светлината на уличните лампи ме заслепи.В далечината чувах нежен майчин глас как пее с детето си на висок глас :
"Над смълчаните полета
пеят весели звънчета...."
Изведнъж я видях-беше гушнала малкото си момченце,увито във всякакви пуловери,якета и шалове и двамата пееха,бяха щастливи.Тя го попита :
-Красива зима,нали така?
-Да,мамо.-отвърна детенцето и отминаха.
Снежинките се превърнаха в благославящо божество,което те прегръща и сякаш ти дава уют и топлина въпреки самата си студенина.
Осъзнавайки това се подхлъзнах.За щастие не успях да падна.Определено има по-ужасни неша от зимните снежинки,неговия лед примерно,който сковава земята и всичко наоколо.
Сетих се за онази приказка: Кой сезон обичаш най-много?
Пролетта е най-хубава,защото всичко се ражда за нов живот,ухае на щастие.
Лятото е най-хубаво,зашото е горещо и слънцето си играе върху раменете и главицата ти,нощта е кратка,денят е дълъг и искаш това да не свършва.
Есента е най-хубава,защото виждаш трансформациите в природата,как всичко намира своя дом,а ябълките,крушите и гроздето се раждат и ти се принасят в дар,почитание за това,че си ги отгледал.
Зимата е най-хубава,защото снега пази малките зрънца и ги топли,децата играят навън,а онова зимно топло настроение не може да се замени с нищо.

Нещо такова представляваше приказката.Аз избирам пролетта,защото въпрекки раждането ми в края на декември,аз съм се докоснала до Вселената осезаемо едва през пролетта и слънцето е положило целувка върху челото ми,
А вие...какво избирате?