Тенис на маса
Вчера минах покрй един офис. Играеха тенис на маса. Не знам с какво се занимават, нито пък мога да играя тенис на маса. Но искам да работя там.
Вчера минах покрй един офис. Играеха тенис на маса. Не знам с какво се занимават, нито пък мога да играя тенис на маса. Но искам да работя там.
Те нямат нито с какво да ме изненадат, нито с какво да ме ядосат, нито с какво да ме впечатлят. Нулата си е нула
Снежинките пак се появиха днес. Едни забързани, объркани. Виновни пред синоптиците, че не са ги предвидили. Че ги пратиха чак в събота, а те подраниха. Слънцето се показваше, облаците се бяха отдалечили един от друг и всеки мислеше за себе си. И снежинките изведнъж се изсипаха на рояк. Появиха се да напомнят за първия сняг. За вечерта преди него - мъглива. Когато всичко оставаше скрито и всички забравяха видяното. Колите се движеха на изусти бързаха да стигнат последните си станции. Можеше да объркаш сгушените двойки в парка. Така се сливаха с дърветата. Бяха се притиснали толкова силно, за да не позволят на мъглата да премине между устните им. И те знаеха за снежинките. Този път.