I want to apologize to my ex-girlfriends...

Това кратко обръщение е малко емоционално. Мисля, че преди да се критикува, ще се замислите колко развълнувана съм била докато го пиша. Сърцето под раираната ми тениска пулсира силно, напълнено с кръв и кореспондиращо с главата ми, където са чувствата.
Мили мои бивши приятлки,искам да ви се извиня за толкова много неща. Не знам от къде да започна и много трудно сдържам идеята си това да не се превърне във водопад от думи.
Зная, че за много от вас не съм истинска приятелка, защото не съм до вас.Зная, че много от вас ми се сърдят и не могат да преодолеят още загубата на още един човек до тях. Но се надявам, че с това....по-скоро пак ще вляза в устите ви.
Извинявам се, че не ви отговарям какво се случва с мен - просто се случват неща, които не можете да си представите.
Извинявам се, че не мога да съм до вас, когато решите че сте свършили с шопинга и козметика за деня.
Съжалявам,че не ходя по фотосесии и нямам почти всеки месец снимки за публикуване.
Съжалявам, че не съм до вас на масите в поп-фолк заведенията, че не разскъсвам мъжки ризи със зъби (въпреки че никога не съм го правила).
Съжалявам, че бюста ми не може да прелива през прилепналата ми рокля.
Съжалявам , че ходя на солариум, само когато ми липсва слънцето, а когато е навън просто поглеждам нагоре и му се наслаждавам.
Съжалявам>, че не ям снаксове и не пия кока кола, че бях лоша и не се хранех с вас в McDonalds;
Съжалявам, че мога да готвя и зная от къде се включва котлона.
Съжалявам, че оценките ми в университета са петици - зная, че не съм достойна за вас.
Съжалявам, че взимам отговорността при сърце...
Съжалявам, че не мога да слушам истории за любовници.
Съжалявам, че не мога да ви подкрепям в забранената и нещастната ви любов.
Съжалявам, че съм прекъсвала миговете ви на щастие в ретро клубове като съм си тръгвала.
Съжалявам,че когато вече искахте да ходите по партита, аз вече излизах от този етап.
Съжалявам,че нямам extension, и косата ми се извинява, че е чуплива, дори след намесата на преса.
Съжалявам,че винаги си имах други приятели освен вас и по заведенията си говорех с тях и ви оставях самички.
Съжалявам,че не ви давах да ми носите дрехите.
Съжелявам че израстнах за себе си и имам собствен живот, от който съм много щастлива и се усмихвам всеки ден.
Съжaлявам,че не ми пука...
Когато бях ученичка, прочетох някъде, че когато намразиш един човек, ти все още таиш някаква стара любов, която си изпитвал към него. Най-страшното е безразличието. Е, по тази тема съм безразлична.
Ще поседна да погледам Надал и Вердаско в Мадрид и ще се надявам, че тези, за които е посланието - няма да го прочетат.
Peace! (V)