Коледно & Кално

Както разбрахме, повечето градска украса на София представлява продуктово позициониране. Може би от Общината трябва да постави предупредителния надпис на входните табели на града: "Внимание, гигантски процент продуктово позциониране". Минаваме покрай елхата на поредната фармацевтична компания и не я забелязваме, понеже сме свикнали с името й. Толкова пъти го чухме тази година в рекламните спотове. Рядко поглеждаме нагоре, а там ни чакат банкови коледни украшения. Но не гледаме в краката си.
На 22.12, като по поръчка на всички нацупени и намусени, които не са усетили Коледния дух, падна сняг. И то голямо количество, понатрупа си. Но за няколко часа армията от почистващи улиците и вглъбените тълпи от хора го разтъпкаха. И улиците станаха мокри, кишави и кални. За да могат всички да "цопват", стремейки се към поредния магазин за подаръци.
Снегът се опита да прикрие нашето кално настроение, но ние отново намерихме начин да го надвием. Влизаме с калните си ботушки и маратонки при намусените продавачи, които с нетърпение чакат 22:00 часа на 31.12.2011 г. , защото това ще е края на последната им смяна за годината. Девойките, в банковите офиси, са вперили поглед над очилата си, тъмните им сенки контрастират на корпоративните им шалчета, а движенията им с мишката напомнят тананикане на Коледна песен.
Опашки има във всеки един етап - има задръстване на излизане от дома, на влизане в паркинга на поредния търговски център, на ескалатора, пред магазина, на касата, пред банката, на пътните артерии, които водят автомобилите извън големия град.
Днес няма час пик - целият ден е пик - някои са се "уредили" да работят до 12, други до 16 -17 часа. В 18:00 всички ще тръгнат по команда, като в "добрите" комунистически времена.Ще отидат да подготвят празника, ще си сложат елхови клонки на стената, ще се поглезят с някой колбас. Връщат ме в детството ми, не се чувствам дори с година остаряла, а вчера навърших 24 години.
Тези дни всичко е позволено. Децата ще се зарадват на играчки с надписа "As seen on Tv", възрастните ще извадят чашите от шкафа със стъклени вратички, ще зачистят праха им с влажна кърпа и ще налеят някое българско червено вино.
Всички знаем как ще минат празниците, интересно е защо не сме свикнали с тази подготовка през годините. Движенията ни би трябвало да клонят към съвършенството. Ние, обаче, се опитваме да разнообразим. Но прилагаме толкова много модификации, че винаги се връщаме до оригинала, който "ще е по-различен тази година".
Очакват ни 3 почивни дни, не са нито първите, нито последните, но сме свикнали да ги украсяваме и засилваме.
А във вторник ще си обуем калничките обувки и пак ще тръгнем леко нацупени, че ни се налага да работим още четири дни за тази година. Още 4 дни събуждане с аларма, бързане, сутрешно кафе и вечерно вино. Но днес можем да спрем. Да се радваме, че всички са се скрили по магазините, да се насладим на залязващото слънце, защото от днес деня започва да расте. Нека имаме едни прекрасни дни. Весели празници!