Умората от хората

Никога не осъзнаваме това. Особено в България. От ранна детска възраст те учат да си социален - наистина едно същество трябва да може да общува. Навсякъде по света, децата и тийнейджърите се стремят към това да са част от най-готината компания, да са приятели с най-богатите пичове и приятелки с най-търсените момичета.
Останалите са оутсайдери. Появи се течението на ЕМО - отхвърлените от обществото; появи се течението на различните; появи се течението на вампирите. Но готините са си още там... в малкия град. Канят 5000 човека на празненствата си, трябва да познават всички или поне всички да ги познават. Трябва да имат прически, които да са копирани. Трябва да имат обем в корените си, чанти с монограми и бельо с ластик Д енд Г.
Не ме интересува дали всичко е пошло. Самото "трябва" ме интересува. "Трябва" да присъстваш, "трябва" да дойдеш, "трябва" да си с нас, "трябва" да гледаш Биг Брадър, "трябва" да ядеш чичо Мак, "трябва" да имаш Ай-Фон.
Уморих се от вашето трябва, мили хора.
Не ме интересува вашето трябва, ползвайте си го и си го въртете около езиците колкото можете да издържите.
Бях сред огромна среда - хора, занимващи се с изкуство, с бизнес, с губене на времето си. Уморих се от нея. И не срещнах разбирането. Взех си най-големия Day OFF, който продължава и до днес. И вашето трябва е някъде на токчето ми. ООПС, паднало ми е токчето. Трябва ли да отида на обущар?
Батко, не съм оутсайдер. Разбери ме. Всеки ден си правя косата, слагам си грим и се обличам естетично. Обичам да облизвам гланца си и да усещам слънцето върху кожата на лицето ми (22 годишна кожа, стегната, опъната и свежа, с естествен тен). Обичам да гледам реклами, да облизвам кремчето на ОРЕО и да гледам мачове.
Чакам като всички вас Световното първенство, но не защото "трябва". Не чета книги, защото "трябва". И не излизам с приятелки - защото "трябва". Просто докато излязат чувам толкова много пъти "трябва", че ми се доспива. А и те са се научили от готината ирония от книгите, които четат. Същата тази, която аз използвам и те ме гледаха като котка буркан.
Живея си под похлупак, с няколко паралелни свята като Алиса. Имам си огледален свят, в който нещата се случват както си ги представяме с моята половинка. И е толкова сладко...
А бившите ми приятели нека си пълнят дните с ирония към мен. Щом и тяхното така любимо "трябва" не може да им го запълни.
Весели празници мили мои.
И ако попаднете на това, не се чудете - това не е копи пейст линк. Това е моята глава :)