Rhythm of the night

Върховете на пръстите ми докосват черния винил на парапета.Целият под блести.Докато го гледам се чудя дали вече съм на път към познанието “как се осъществява мечта” или как поне да почувстваш миговете от нея , изсвирени акорди на пиано.Под теб са хората , отдаващи се на едно време и на едно място, на една музика, на една последователност, на цикъл.Те не обмислят дали това може да се предаде във времето , може ли да се запамети с пиксели или да запишеш звуците.Дали някога точно този миг ще бъде пресъздаден отново , дали ще остане?.Но те имат свободата да съчетаят тези темпорални единици - време и пространство.

Доставя ми удоволствие да допирам същността си към този парапет , към осезаемото и да се наслаждавам на, като че ли безтегловните, дискотопки над главата ми.

Те отразяват света на денс-културата.Подобни на малки глобус с прецизно наредени отразяващи частички.Това са континенти - свят от светлините на пренасочените емоции.Изолирам всички наоколо , освен тях и насочвам желанието си право към посоката им.

Нямаше сила , способна да ме отдели от ритъма и тогава го почувствах.Надигна се в мен като вокал,дерзаещ да излезе от гърдите ми , стон на плач от щастие.Нещо предстои да се случи- изцяло в положителна насока.Етапът предстои – преповтарящо нещо ново.Чиста доза антиподи събрани за да създадат положителния заряд.Настоявам за въображението ви!Настоявам за насочена , единствена,концентрирана,ароматна,съблазнителна любов.

Абсурдно е , но никога не съм отправяла погледа си в тази насока с подобни мисли.Оставям се на същата мисъл,пораждаща усмивката ми през останалите мигове на деня.

Науча ли се да я съхранявам в себе си ,ще се науча и да въртя целия свят от отразяващи блестящи частици, да овладея скоростта на светлината.

Ще осъществя егоистичното си желание да я хвана в ръцете си и да пропие в слоевете на телесността ми, до самата ми душа.Да вдишам вярата , че нещо от подобен род категория е способно да трансформира живота ми.

Няколко часа по-късно между пръстите ми беше слънчевото сияние.Беше точно върху дясната ми буза когато се събудих и то се скри в дланта ми.Позволяваше ми да е мое,да го овладея.

Научих се ,че животът се променя,но в базата трябва да остана само аз,всички въпроси зададени до сега,всяко желание за откриването на отговорите им.

Нещо обикновено като "Защо през деня е светло , а през нощта е мрак?"

Защото съществува насочеността на магията, карайки ни да танцувам неустоимо и да не спирам - да се възхищавам.

Да остана в базата, да се въплътя в най-блестящата частица на топката.

Дали успяваме всички да се научим.Има време.По-късно...когато пораснем.Музиката продължава да ме облива с опиянението на настоящата култура.Култура на хаус-музика.Култура на 24/7 party people.Culture of the perfect rhythm.