Back to basics

Облизваш устните си и усещаш тръпчиво- сладката горчивина на кафето.Отново сутрин , отново началото на деня,ОТНОВО тази дума.Тя изплува в съзнанието ти като накъртващ млечен шоколад с прекалено много карамел и издърпва въпроса : „До кога?”

До кога ти няма да градиш историята си или по-точно-тя ще е изтъкана от нишките на рутината.

Паяжовидна е формата на основите на съграждането и те се оказват също толкова крехки.Но този ден няма да бъде като останалите,дори заради факта,че някой го е описал,споменал, дори заради твоята личностна самоидентификация.

Заключваш вратата и в един миг слънцето рефлектира върху стъклото и те заслепява.Очите ти се затварят само за миг,но той като че ли може да обедини в себе си цялаат история.Поглед-ухание-усещане-докосване-реалност , която ти се страхуваш да докоснеш.

Сребърната discoball се върти над теб и пречупва цветовете.Музиката не минава НАД теб,тя навлиза вътре,усещаш енергията,заряда й,чувството,заложено в нея.Този път ти се престраши , докосна я , видя я , усети я , позволи й да те завладее.Back to basics.

Основите стават по-твърди от сребристите нишки.Пясъкът е под теб;затъваш ,но усешането граничи със удоволствие.Песъчинките са дори в телефона ти,в камерата ти...Тези снимки – те са успели да запечатет едва 1/3 ,1/3 е музиката а последната третинка е ...в теб.Помниш,нали?Поредния pic е пред теб и ти си неспособен да натиснеш Next-просто ще преминеш толкова лесно през историята?

Основата е твърда.Снежинките покриват стъклото,а някаква ледена страст обрисува стъклото.Със подобна нежност и лекота пръстите ти се приплъзват по винила , по пулта;зрението ти не е достатъчно –диханието е по-сладко , по-опияняващо.Ти си вече пресъздаден.

Дали ще останеш в тълпата,омагьосана от вълнение, или ще се качиш зад така мечтания пулт е едно кристално кълбо от талант , съдба и възможности пред теб.Но където и да си ти ще искриш,защото ти си съградил,ти си преоткрил,ти си изживял.

Отваряш очите си-зимата е взела последния самолет от летището,топлината е превърнала околния свят в touch screen с позитивизъм.А ти се усмихваш-така посрещаш пролетта,така посрещаш новото начало,така създаваш,нали?