Saturday Morning

Има моменти, в които имам чувството че забравям всички думи, които някога съм прочела и съм използвала. Нещо друго много по-силно ме завладява и не мога да не го усещам, а като че ли и не желая - това, което се роди в мен тази сутрин не искам да ме напуска.
Абсолютно странно е че навсякъде чета как Козирозите сме студени, целеустремени, безинтересни, чиста земна зодия. А аз съм толкова вятърничава. Представих си дали не ме питате случайно да се е намесил любовта в живота ми ... Представих си и как поглеждам с упрек тези, които са ме попитали и им отговарям сухо: "Е как пък не знаехте?"... Но не това е чувството - любовта само допълва този образ. И ако при изучаването на чужди езици още в началния етап ни обучават да описваме, то аз ще се опитам по подобен начин да опиша това във мен...
Първото което почувствах е отварянето на очите си. Всяка сутрин виждаме едни и същи картини. Но днес почувствах ръка, която ме дърпа да се обърна към страната на прозореца, обещавайки ми нещо, което да ме вдъхнови. Завесите са все още спуснати, но през техния ванилов цвят се процежда пролетта.
Да, странно е да говоря още през февруари за пролет, но тя е тук, усетих я още вчера докато се движех по улиците, усетих я напояваща и опияняваща хората, усетих я в запрашените улици, в топлите булеварди, с липсата на онзи вледеняващ дъх, който имам чувството че влиза под кожата и ме състарява, за да мога да не усетя пролетта.
Но тя е тук.
Представих си цъфналите дървета, от които имам алергия и често ми действат приспиващо и прекалено отпускащо...карат ме да мечтая. Сетих се как скоро ще мога да усещам по раменете си топлината, струяща от всяка страна; как ягодите няма да са огромни (приличат ми на жени с присадени коси, ноктопластики и пластични операции), а са с онзи вкус на градина, която е обградена с много грижи и любов.
Вчера минах през любимото си заведение за фрешове и видях замразените малини.. сториха ми се много нещастни, изоставени в една метална купа. Скоро ще дойде и вашето време.
Сетих се като типична жена за всичките си малки обувки на принцеса, за всички рокли, които ще мога да нося, за това че ще усещам лекотата на деня.
Дори дъждовете през пролетта, ако са умерени, са красиви - толкова различни са от есенните мъгли.
И не на последно си спомних, че пролетта е обещание за лято. Обещание, което тя винаги изпълнява, обещание за любов, обещанието за нещо вдъхновяващо. Тя ще влезе без покана и ще ни обгърне...докато не се събудим и не си направим закуска с ягоди, докато не си благодарим за поредния ден, в който сме заедно и се чувстваме щастливи....
Това си го представих за минута, докато стоях на канапето си и чувах как автомобилите се движат по-живо, как природата се е разбудила и ни е простила всички прегрешения от зимата и иска прошка от нас за всеки градус под нулата. И все пак обяснява много невинно: "Просто е това, което е". Но е красиво... И ме зарадва.
Затворих очи, усетих го и отново ги отворих - сън през деня, мечти, които ми обещават да се сбъднат, любов, която ще разцъфва отново и отново... Блаженство.