Омагьосаният кръг

Трудно е. Това е моят коментар.
Наистина е трудно, дори с цялата подкрепа, която получавам от родителите си. На 22 съм, а ще се чувствам като на 32. Сутрин ставам в 6. Още е тъмно. Опитвам се да повдигна тонуса с упражнения, закуска, кафе. Прибирам се към 7 - 7:30 вечерта. Опитвам се да забравя какво се е случвало през деня, и слава Богу - успявам. Събота и Неделя отскачам до университета заради магистратурата си. И до тук е скучно .... Скучно е докато не се чувствам като парцал в понеделник. Скучно е докато хората, по-големи от мен с 10, 20 и 30 години започнат да ме хейтват за това как живея, за това как се храня, за това какво съм аз. И лично искам да ви кажа : Мили мои, не мислете какво съм аз, защото отговорът е простичък: Аз съм вашата пенсия. Аз съм около 33 % от парите, заради които ще псувате правителството, заради които ще се редите всяка седмица.
Аз познавам моята пенсия. Разказвам им приказки и си говоря с тях. Не им крещя, не ги нахоквам, не им казвам какво да ядат. Мила съм с тях. Защото ако те си отидат, аз ще се редя за по-малко пари от вас, взимайки предвид стойността на парите във времето.
По-скоро трябва да ми се подмазвате - трябва да ми казвате колко съм добра, трябва да ми правите път на улицата и да ми честитите празника. Защото ако и аз си тръгна, губите процента си, губите 33% от смисъла на живота си.
Вие сте зли. Да, казвам ви го направо. Отвратителни сте. Говорите ми, че не трябва да си взимам отпуск, защото съм учила за държавния изпит; Говорете си - аз не ви слушам.
И благодаря за това, че сте толкова "малки".